х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
| ху
хубав
хубавата
хубавеене
хубавелка
хубавеляк
хубавец
хубавея
хубавея се
хубавина
хубавица
хубавичко
хубавичък
хубавки
хубавко
хубаво
хубосия
хубост
хубостник
хубостница
хугенот
художествен
художествено
художественост
художество
художник
художнически
художничка
хукам
хукане
хуквам
хукване
хукна
хула
хулен
хулене
хулиган
хулиганка
хулигански
хулиганство
хулиганщина
хулител
хулителка
хулителски
хулителство
хулник
хуля
хума
хуманен
хуманизъм
хуманист
хуманистичен
хуманистка
хуманитарен
хуманно
хуманност
хумба
хумест
хумник
хумор
хумореска
хуморист
хумористичен
хумористически
хумористично
хумус
хумусен
хуни
хуния
хунски
хурия
хурка
хусар
хусарски
|
ху̀бав, -а, -о, прил. 1. Който привлича и доставя естетическа наслада с външния си вид; красив, гиздав, красен. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Вазов. И като срещнеш погледа / на мойто либе хубаво, / дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното, майко, и твойто! Ботев. В колата впрегнаха Балана и Чивгата, най-хубавите волове на чифлика, и двата едри и с големи рога, и двата бели като преспи. Йовков. 2. Който е приятен за сетивата, който оказва приятно физическо въздействие. Когато сготвеха нещо по-хубаво, Киро ги канеше на общата софра, долу в собата. Г. Караславов. Една мека, една хубава топлина има в залата. Ал. Константинов. Хубава музика. Хубав глас. Хубаво вино. Хубава разходка. 3. Който с положителните си качества доставя душевно задоволство. Този стар български обичай е един от най-хубавите наши обичаи. Вазов. Тя беше любимата му песен и в нея бяха най-хубавите му спомени. Йовков. Мама ще ти разкаже една хубава приказка. М. Марчевски. 4. Който се отличава с положителни качества, достойнства. Тоз хубавий език, и звучен, и кристален, / във наший собствен дом е гостенин печален. Вазов. Хубава хума беше, но колкото и да беше хубава, все пак си беше хума и нищо повече. Йовков. Кръстьо подбираше най-хубавите листа от тютюна, който жените диплеха отвъд в кухнята. Г. Караславов. Хубав стил. 5. Който заслужава похвала, одобрение. Противоп. лош. И аз не те познавам, но съм чувал за тебе Хубави работи са ми разправяли другарите за тебе. М. Марчевски. И де как минахме и видяхме хубава работа, все майстор Найденова беше. Р. Стоянов. Хубав пример за подражание. || Полезен, навременен, благоприятен, добър. Хубав съвет. Хубав случай. Хубаво решение. Хубава идея. Хубави препоръки. 6. Който задоволява, който носи материална облага; доходен, износен. Хубав занаят. Хубава служба. Хубав поминък. 7. Разг. Който е в голямо количество, в голям размер, в голяма степен. (На връщане ни намокри хубав дъжд. Вазов. Защо не станах представител! Щях да ударя хубави печалби. Вазов. Да вземе човек да ви удари един хубав бой, та да се научите на ред! Л. Стоянов. 8. За време — който е топъл, слънчев, ясен, без облаци, без валежи. Беше хубав майски ден. Величков. Докато времето беше хубаво и пътищата сухи, ханът се пълнеше с хора. Йовков. Хубава есен. Хубава нощ. 9. Разг. Ирон. Не добър, лош. А и отгоре на това допускате да ви изпреварват в работата и други партийни организации. Хубав районен комитет, няма какво да се каже. Дим. Ангелов. Хубава помощница имаш, работата стои несвършена. 10. Като същ. ср. Добро. За хубаво или за лошо ти се доверих вчера — не зная. Хар. Русев. Обади се куче, проточи лай и зави. — Стояне, чу ли? Не е на хубаво това виене! К. Петканов. □ Лош-хубав (разг.) — какъвто и да е. Лош-хубав, купихме го вече.
|