|
хубавèц, мн. -вцѝ, м. 1. Хубав мъж; красавец. Хубавец: снага топола, очи соколови. Вазов. Той бил напет, хубавец и хороводец. А. Каралийчев. Синовете ѝ са снажни и хубавци. 2. Неодобр. Хубостник. Хубавци! — измърмори той огорчен и изведнъж добави рязко: — Няма ли в тая рота активисти? П. Вежинов.
|