|
хубавèя, -èеш, мин. св. хубавя̀х, прич. мин. св. деят. хубавя̀л,-а,-о, мн. хубавèли, несв., непрех. и прех. 1. Ставам по-хубав. Рада взе да хубавее и цъфти като майски трендафил. Вазов. Нашата родина хубавее, / разцъфтява светлата ѝ шир. Н. Фурнаджиев. 2. Разхубавявам, разкрасявам. Малко цвете съм в полето, / аз съм синият синчец, / с мойта хубост хубавея / всяка нива, слог и хълм. Вазов. 3. Хубавея се. Долината хубавееше в пряспата прохлада на заник слънце. Вазов.
|