|
хубостнѝк, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Човек, който се проявява с лоши постъпки; негодник. Велика го изгледа и изведнъж избухна: — Като тебе хубостници го убиха. К. Петканов. А бре, Дечо, а бре, хубостнико, какво си направил, бре! Чудомир. Ще си преломи краката тоя хубостник. А. Каралийчев.
|