|
худòжник, мн. -ци, м. 1. Лице, което се занимава с живопис; живописец. Тая икона прилича повече на картина, като че е рисувана от художник. Йовков. Един художник пожела да го рисува. 2. Лице, което се проявява като творец в някоя област на изкуството. Обичам те, българска реч, / ту арфа звънлива, ту меч / на майстор художник в ръцете. Вазов. Художник на словото.
|