|
ху̀квам, -аш, несв.; ху̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж се спускам в силен бяг. Без да се бави ни минута, взема пушка и хуква да гони дружината. Вазов. Таласъм, таласъм! — запищяха иманярите и хукнаха да бягат. Елин Пелин. Един едър заек се преметна в разораното стърнище и хукна към пътя. Г. Караславов.
|