|
ху̀ля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Изричам, говоря хули, ругателства. Той хулеше, съдеше, протестираше, сипеше въз разни лица сарказми. Вазов. 2. Нападам някого с хули; ругая. И той го хулеше било за някоя дребна причина, било без каквато и да е причина. Йовков. хуля се страд.
|