|
ху̀мор, мн. няма, м. (лат.). 1. Леко, безобидно осмиване. Речта му е пропита с хумор. Говоря с хумор. 2. Виждане на веселата, смешната страна на нещата. Свойственият на българина хумор не се забави да се прояви. Вазов. Чувство за хумор. 3. Литература или литературно произведение, в което се разказват весели, смешни, духовити неща, които предизвикват незлобив смях. Хумор и сатира.
|