Георги Митринов Българският коментатор на футболния мач от английското първенство (Висша лига) между отборите на „Фулъм“ и „Ливърпул“, проведен през 2024 г., използва израза „Ударът ще бъде преизпълнен“. В случая става въпрос за повторно изпълнение на наказателен удар с топка по … Продължи
Мая Влахова-Ангелова В езиковедската литература чрез термина епоним се означават съществителни нарицателни, които по своя произход са всъщност собствени имена. Някои подобни думи в съвременния български език са достигнали до нас от дълбока древност, често чрез посредничеството на други езици. Сред най-известните … Продължи
Атанаска Атанасова Индексът е знак (цифра, буква, символ) след дума, израз или изречение в текст, обикновено в книга, статия и под., с който се препраща към бележка под линия или в края на текста. Когато препратката се отнася до определена … Продължи
Светла Коева По случай 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките традиционно кани българските учители … Продължи
Сия Колковска Възвратното лично местоимение себе си се употребява най-често в два случая. В първия случай подлогът (изразен или неизразен експлицитно) и прякото или непрякото допълнение се отнасят за едно и също лице. Например: Аз обичам себе си. Мария слуша … Продължи
Михаела Москова Въпросът кога се използват който и когото, се обсъжда често, защото при тяхната употреба се допускат грешки в писмен текст. Обикновено се посочва, че при избора на едното или другото местоимение значение има синтактичната позиция, която заемат във въведеното от тях … Продължи
Мая Влахова-Ангелова Фразеологизмите представляват устойчиви изрази с единно и цялостно значение, което е възникнало от преосмислянето на съставящите ги елементи. Те имат голям емоционален заряд и са характерни за разговорната реч и народното творчество. Сред някои от най-популярните и използвани широко и днес … Продължи
Надежда Данчева През XX век в нашия език навлизат немалко заемки от италиански език, които са част от интернационалната кулинарна лексика. Такива лексикални елементи са капучино от итал. cappuccino, броколи от итал. broccoli, лазаня от итал. lasagna, моцарела от итал. мozzarella, рукола от итал. rucola, спагети от итал. spaghetti, тирамису от итал. tiramisu и други. … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Коя от данните е невярна? Така зададен, въпросът, на който попаднах , е граматически неправилен, тъй като думата данни няма единствено число и се използва само в множествено. Възможно е в случая да се прави аналогия със съчетанието … Продължи
Катерина Ушева Повод за тази езикова бележка са грешките при изписването на поздравите „Честит рожден ден!“ „Честит имен ден!“. В социалните мрежи често срещано напоследък е неправилното инициално съкращаване Ч.Р.Д. (Честит рожден ден!) и Ч.И.Д. (Честит имен ден!). Инициалните съкращения се образуват … Продължи