Красивите стари имена на месеците

Татяна Брага Имената на месеците в съвременния книжовен български език са латински по произход. Те приоб­щават българския език към другите европейски ези­ци, проникват чрез гръцки в най-ранната старобъл­гарска епоха и заменят старите названия на месеците. Старобългарските имена за дванайсетте месе­ца … Продължи

Саднат ли си, или просто тъжен

Марияна Цибранска-Костова В „речника на улицата“ се появяват хибридни образувания от чужда дума и домашен словообразувателен елемент. Сред тях срещаме думи като саднат (от sad ‘тъжен’), маднат (от mad ‘луд’) и др. От двата примера става ясно, че се използват … Продължи

Старобългарски названия за роднина

Марияна Цибранска-Костова Ковид кризата и съвременните глобални изпита­ния доказаха за пореден път ролята на близкия се­меен кръг в живота на всеки човек. Как са наричали своите роднини нашите далечни предци? В старобългарски двете основни думи са: бли­жика и ѫжика. В … Продължи

Колко важни са емоциите

Симеон Стефанов Емоциите са неотменна част от живота на всеки човек. Но понякога са тежки и се чудим защо така трудно ги понасяме. В тази езикова бележка чрез историята на думите ще обърнем внимание на важността и тежестта на емоциите, … Продължи

Везни в равновесие

Симеон Стефанов Един приятел ме попита има ли нещо общо между думите везни и равновесие, след като везните мерят тежести, заставайки в равновесие. Ето какво беше установено.Думата везни ‘теглилка с две блюда, обикновено за мерене на малки тежести’, мн. ч. … Продължи

Стадион или арена?

Магдалена Абаджиева Латинската по произход дума арена все по-често се използва в българския език като синоним на футболен стадион, макар че това нейно значение не е включено в Речника на българския език.В медийното пространство откриваме следните примери: Вижте 11-те арени, … Продължи

Не всеки противник е опонент

Диана Благоева Съществителното опонент произхожда от латинската дума opponens, -entis ‘възразяващ, противоречащ’. Негови употреби се срещат още през XIX в. Намираме го в речниците на Ив. Богоров (1869, 1871), а също в речника на Т. Коджов (1882), където е тълкувано … Продължи

Имате ли експертиза

Диана Благоева Авторите на „Речник на българския език“ определят значението на заетото от немски съществително експертиза като: ‘разглеждане, изследване на нещо от експерти, от специалисти, за да му се даде оценка, заключение и др.’. С това значение съществителното участва в съчетания … Продължи

Винаги ли сме наричали братовите и сестрините си деца племенници

Елка Мирчева Думите за родство са една от най-важните групи в основния речников фонд. Тези, които назовават баща, майка, брат, сестра, са се появили най-рано и по тази причина са трудни за обяснение. Други са по-късни и произходът им може … Продължи

Споделете на много хора

Надежда Костова Употребата на предлага на с глагола споделям е погрешна. Глаголът споделям се използва с предлога с (споделям с някого). Това е свързано с правилото, че глаголи с представки изискват същия предлог (влизам в, вглеждам се в, заминавам за, … Продължи

1 2 3 4 5 6 7 8