романтѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1.Който е изпълнен с романтика. Той се възхищаваше от утренната хубост на тия романтични места и приемаше на големи глътки свежия живителен въздух на планината. Вазов. Това беше приятна и сантиментална игра, създадена от въображението на старото романтично време. Йовков. Романтична натура. Романтично увлечение. 2. Който се отнася до романтизъм. Романтична школа. Романтични поема.
|