ров, рòвът, рòва, мн. рòвове, рòва (сл. ч.), м. Въздълъг тесен изкоп. Пазареше се да изкопае някой ров или да свърши друга такава тежка работа. Йовков. Широк ров ограждаше развалината. Ст. Загорчинов. Изоставен, напуснат ров отбелязваше къде е била някога голямата градина. К. Петканов. Крепостен ров. Противотанков ров. || Крайпътна канавка. Те (черкезите) идеха из нивята без път, дойдоха до рова на шосето. Вазов. Мечката се заклати и се търкулна в рова край пътя. Ст. Загорчинов.
|