Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
роб
роба
робиня
робия
робовладелец
робовладелски
робовладелство
робот
робски
робство
робувам
робуване
ров
роввам
ровене
ровина
ровинище
ровкав
ровкавост
ровкост
ровна
ровък
ровя
ровя се
рог
рогат
рогатка
рогач
рогачов
рогов
роговиден
роговица
рогоз
рогозен
рогозка
рогоносец
рогуша
рогца
рогче
род
рода
родан
роден
родея се
родилен
родилка
родина
родитба
родител
родителен
родителски
родлив
роднина
роднински
роднинство
родов
родовит
родовитост
рододендрон
родозащитник
родолюбец
родолюбив
родолюбие
родолюбка
родом
родоначалник
родоотстъпник
родоотстъпнически
родоотстъпничество
родословен
родословие
родствен
родственик
родственица
родство
родя
родя се
роене
рожба
рожден
рождение
рождество
рожков
роза
розетка
розмарин
розобер
розов
розоварен
розоварене
розоварна
розоварница
розовея
розовея се
розовина
розово
розопроизводител
розопроизводителен
розопроизводство
рой
рокендрол
рокля
рококо
ролетка
ролка
роля
ром
роман
романизация
романизирам
романизиране
романист
романистка
романс
романски
романтизъм
романтик
романтика
романтичен
романтичност
ромб
ромбичен
ромбовиден
ромбоид
ромбоиден
ромеец
ромейка
ромейски
ромол
ромолене
ромоля
ромон
ромонене
ромонлив
ромоня
роначка
рондо
ронене
ронлив
ронливост
роня
роня се
ропот
роптание
роптая
роса
росен
росене
росенов
ростбиф
рося
рота
ротавирус
ротативен
ротен
ротмистър
ротонда
рохкав
рохък
роша
рошав
рошла
рошльо
роя
роя се
роява
рояк
роял
роялист
роялистка

рòня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Отделям зърна на плод, листа на дърво и др. Две палави врабчета се борят шумно в клоните на близкия вишнев храст и ронят белите цветчета. Ив. Мартинов. Слънце пече — класове прегаря, / вятър вее — едро жито рони. Елин Пелин. Мина виноберма и всички лозя са / обрани и вече прибрани, / а нашите, братко, какво още чакат? / Виж, ронят ги черните врани! П. П. Славейков. 2. Събарям, троша нещо на дребни частици. Откъм дъното на окопа, който водеше за земянката, някой се приближаваше и ронеше дребните камъчета. Ив. Мартинов. Под върбата до каменното корито се бяха наместили двамина божеци. Те ронеха трохи от един сух краешник в шепите си и лениво ги дъвчеха. А. Каралийчев. Тихата вода бряг рони. Погов. 3. Пръскам, пускам дребни частици да се пръскат. Рони пясък по стаята. || Обр. В дълбочините ѝ някъде славеят ронеше своите сладки и тъжни ноти. Вазов. Твоята десница рони / мир и светла благодат. Лилиев. Предчувствия смътни за скърби и радост / в гърдите ми ронят невнятни слова. Яворов. роня се страд. □ Роня сълзи — плача и сълзи текат от очите ми. Не плачи, малка моме, не жали, / не рони сълзи кървави. Нар. пес. Марко ходи по равни дворове — / по двор ходи, тънки пръсти троши, / в къща влезне, дребни сълзи рони. Нар. пес. Рони сълзи като град.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.