роя̀ва ж. Диал. 1. Бръмчене на пчели. Чу роявата на пчелите, веселата свада на врабците и долови един тънък, сладък глас. К. Петканов. 2. Шум от говор; глъчка, врява. В ушите му зашумя далечна роява. Обърна се назад и се изплаши. К. Петканов.