рòза ж. (лат.). 1. Бодлив градински храст с хубави ароматни цветове; трендафил, гюл. Над гроба ми роза изникна / и някой я с сълзи обля. Вазов. Вълшебен край си ти, земя блажена, / Българио, на розите страна. Ем. п. Димитров. Тя подрязваше розите при алеята на входа. П. Спасов. 2. Цвят от този храст. В петелката на палтото му беше забучена голяма бяла роза. Йовков. Таз година майски рози аз не брах — / що ми бяха? — мойта мила / бе кат тях. Ц. Церковски. И ти пред мене ще застанеш / с букет от рози на гърди. Яворов. Рада в градинка седеше, / от рози венец виеше. Нар. пес.
|