ро̀кендро̀л, мн. няма, м. (англ.). Муз. 1. Стил в популярната музика, с множество поджанрове, водещ началото си от втората половина на XX в., с характерен особен ритъм, използване на специфично съчетание от китара, ударни и клавишни инструменти с вокално пеене и електронни ефекти. 2. Специфичен танц, възникнал заедно с тази музика, който се характеризира с ритмичност и енергичност на движенията.
|