|
роб, рòбът, рòба, мн. рòби, м. 1. Истор. В робовладелското общество — безправен човек, който е собственост на господаря си. Спартак повел въстанието на робите в древния Рим. 2. Човек или народ, подтиснат под чужда политическа власт. Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът. Ботев. Говореше тайно за ближний преврат, / за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът, / и че време веч е да въстане робът. Вазов. 3. Човек, който е под властта на друг човек. Криви ли са тая бедни селяни, че нуждата ги е направила безволни роби на чорбаджиите? Влайков. 4. Човек, който по неволя понася тежестта на нещо. Земята работи — и ней бъди роб. П. П. Славейков. Роби на труда. 5. Пленник. Исак е бил роб у Иван Асен. 6. Обикн. мн. Население, взето и откарано в плен. Ни роби пленихме, ни кой знае каква плячка ще делим помежду си. Ст. Загорчинов. През гора роби вървяха, / еничери ги караха. Нар. пес. 7. Прен. Човек, който се намира под властта на страст, на порок, увлечение. Забрави туй време, га плачех / за поглед мил и за въздишка — / роб бях тогаз — вериги влачех. Ботев. Ние сме роби на глупавите обществени условия. Вазов. 8. Човек, който е безгранично, всеотдайно предан. Аз не забравям, че моят баща е бил слуга у вас и аз съм ваш покорен роб. Йовков.
|