|
росà ж. 1. Дребни капчици от охладени пари, които в летни сутрини покриват земята и растенията. Съмна в сънните градини, / всяка капчица роса / отразява ведросини, / ведросини небеса. Лилиев. Огледва ведър лик небото / в море от бисерна роса. П. П. Славейков. Обичам те кат първи лъч — росата, / роса на мойте злачни широти. Дебелянов. В тия часове капчиците на росата се събираха по тревите и светеха като сълзи. Йовков. Слънцето вече се показа и първите лъчи, жадни за роса, се спуснаха в полето. Елин Пелин. Момиче, момиче, / ... / изгорях за тебе, / кат елен за вода, / босилек за роса. Нар. пес. 2. Пот на капки, които избиват по челото на човек. Буле из баня излязло, / ситна го роса побило / в челото между веждите. Нар. пес. 3. Диал. Лек летен дъждец. Какво момиче там видях: / на чимшир порти заспало, / със бял се тюлбен завило, / ситна го роса росило! Нар. пес. Тъмна мъгла попаднала, / ситна роса заросила. Нар. пес. Да зароси ситна роса, / ситна роса берекетна / и по поле, и по море. Нар. пес. 4. Време, когато се образува росата. Ще тръгнем рано, в четири часа сутринта. Ще стигнем на мястото по роса. Елин Пелин.
|