Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
роб
роба
робиня
робия
робовладелец
робовладелски
робовладелство
робот
робски
робство
робувам
робуване
ров
роввам
ровене
ровина
ровинище
ровкав
ровкавост
ровкост
ровна
ровък
ровя
ровя се
рог
рогат
рогатка
рогач
рогачов
рогов
роговиден
роговица
рогоз
рогозен
рогозка
рогоносец
рогуша
рогца
рогче
род
рода
родан
роден
родея се
родилен
родилка
родина
родитба
родител
родителен
родителски
родлив
роднина
роднински
роднинство
родов
родовит
родовитост
рододендрон
родозащитник
родолюбец
родолюбив
родолюбие
родолюбка
родом
родоначалник
родоотстъпник
родоотстъпнически
родоотстъпничество
родословен
родословие
родствен
родственик
родственица
родство
родя
родя се
роене
рожба
рожден
рождение
рождество
рожков
роза
розетка
розмарин
розобер
розов
розоварен
розоварене
розоварна
розоварница
розовея
розовея се
розовина
розово
розопроизводител
розопроизводителен
розопроизводство
рой
рокендрол
рокля
рококо
ролетка
ролка
роля
ром
роман
романизация
романизирам
романизиране
романист
романистка
романс
романски
романтизъм
романтик
романтика
романтичен
романтичност
ромб
ромбичен
ромбовиден
ромбоид
ромбоиден
ромеец
ромейка
ромейски
ромол
ромолене
ромоля
ромон
ромонене
ромонлив
ромоня
роначка
рондо
ронене
ронлив
ронливост
роня
роня се
ропот
роптание
роптая
роса
росен
росене
росенов
ростбиф
рося
рота
ротавирус
ротативен
ротен
ротмистър
ротонда
рохкав
рохък
роша
рошав
рошла
рошльо
роя
роя се
роява
рояк
роял
роялист
роялистка

рòзов, -а, -о. 1. Който е от рози. Розов храст. Розови пъпки. Розов венец. 2. Добит от маслодайна роза. Аз зная, че бай Ганьо по-рано е дохождал в Прага, бавил се е дълго време и е продал доста розово масло. Ал. Константинов. Тук (гражданите) с розова вода за спомен / поливат му — по обичая скромен. Ем. п. Димитров. Розовото масло е нашето течно злато. 3. Който е с цвят, с багра на роза — бледочервен, възчервен, румен. Лучите на заходящето слънце обливат с нежен розов цвят скалите на Камен дял и на Резньовете. Вазов. Пожарът растеше ... Розови багри заиграха долу по заснеженото поле. Йовков. А на изток всред розово сияние и кристално чиста синевина изгряваше денят. Дим. Димов. 4. Прен. Който вещае щастие. Любовта озаряваше с розови лучи бъдещето му, което се пълнеше цяло от милия образ на Драга. Вазов. || Честит, благоприятен, добър. Положението на народната учителка не е винаги розово, господин Бранков. Вазов. Буби се разколебава в нечистите си подозрения и изведнъж всичко му става розово. Св. Минков. Той им описваше със старчески възторг България и всичко българско в най-розови цветове. Вазов. □ Гледам през розови очила — гледам оптимистично, с надежда. Розова долина (геогр.) — долина между Стара планина и Източна Средна гора.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.