търкàлям се, -яш се, несв.; търколя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Въртя се, премятам се по някаква повърхност. Пред нея по земята се търкаля малко арабче и пее. Д. Немиров. Децата се търкаляха по тревата. 2. С въртене, обръщане по някаква повърхност падам надолу. Достатъчно бе да се търколи един камък. Той дигаше подире си още десетина, които го придружаваха успоредно и се спираха чак долу в реката. З. Стоянов. 3. Само несв. Намирам се някъде захвърлен, в безпорядък. На масата и по земята се търкаляха празни бутилки от вермут. Стаята изглеждаше по-разхвърлена от когато и да било друг път. П. Вежинов. Наоколо беше замърсено, консервни кутии, парчета от вестници и спечени корички от хляб се търкаляха на всяка крачка. А. Гуляшки. 4. Прен. Разг. За дни, години и под. — бързо, неусетно преминавам. Дните се търкаляха, годините минаваха. Л. Стоянов. Търколи се лятото, дойде есента. □ Търколила се тенджерата (гърнето), та си намерила похлупака (погов.) — намерил си другар със същите недостатъци. И той е палячо като него. Търколила се тенджерата, че си намерила похлупака. Йовков.
|