|
търпя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. търпя̀л, -а, -о, мн. търпèли, прич. мин. страд. търпя̀н, -а, -о, мн. търпèни, несв., прех. 1. Понасям твърдо болка, страдание или нещо неприятно; издържам. Това дразнеше Еньо и не беше му по воля, но той търпеше. Елин Пелин. Търпи, бабо, за хубост. Погов. || Свикнал съм да понасям нещо. Стрина Герговица не си служеше с газениче като другите хора в махалата — тя не можеше да му търпи миризмата. Влайков. Ян Бибиян не търпеше никакви обуща. Той обичаше да ходи бос. Елин Пелин. Не мога да търпя вълнена дреха до кожата си. Мога да търпя на студ. 2. Издържам спокойно нещо бавно и постепенно в течение на дълго време. Учителят търпи, когато учениците възприемат бавно. 3. Прен. Понасям присъствието, наличието на някого или на нещо. Той я търпеше с усилие и гледаше колкото може по-малко да бъде с нея. Елин Пелин. Случката с момичето го потресе; не можеше да търпи вече близостта на никого. Г. Райчев. Едва го търпя. 4. Примирявам се с нещо и допускам съществуването му. Не търпи възражения. Как търпите тези нередности? Принуден е да търпи това положение. 5. Изживявам, понасям нещо, обикн. лошо. Постоянно прииждаха тревожни донесения. По всичко изглеждаше, че челните му части търпяха сериозни поражения. П. Вежинов. Никола ставаше все по-нервен, лесно се дразнеше и по-често търпеше наказания от Буцов. Йовков. Кой знае колко е сиромашкинята страдала! Борила се е с глада, търпяла е неволя. Каравелов. Търпя лишения. Търпя несгоди. Търпя недоимък. 6. Разг. Съвместим съм с нещо, допускам нещо. В най-добрия случай ще ме бавят цял месец. Пък работата, както виждате, не търпи отлагане. П. Вежинов. Постъпката му не търпи критика. Търпя промени. търпя се страд.
|