тъмнèя, -èеш, мин. св. тъмня̀х, прич. мин. св. деят. тъмня̀л, -а, -о, мн. тъмнèли, несв., непрех. 1. Ставам постепенно тъмен; потъмнявам. Само небето се виждаше над главата му, но и то вече тъмнееше и чезнеше в бързо настъпващия вечерен здрач. Дим. Талев. Тъмнеят далечни балкани / и сякаш че раснат. / Залязло е слънцето, месец се кани; / несетно просторите гаснат. К. Христов. 2. Само 3 л. ед., безл. Настъпва тъмнина, мрак. Тъмнееше вече, но Бенковица не беше запалила лампа. Дим. Талев. 3. Тъмнея се. Пътеката през гарата беше крива и неравна. Излязоха на някаква продълговата поляна, по която тъмнееха редки купчини глогини. Хар. Русев. □ Тъмнее ми пред очите — прилошава ми. Като приближавахме вече до върха, почнах да се задъхвам, като че почна да ми тъмнее пред очите. Ал. Константинов.
|