тъ̀ртей, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Мъжка пчела. 2. Прен. Неодобр. Човек, който не иска нищо да работи и живее на чужд гръб; ленивец, готованец. Превърнал си се в търтей! Не си способен за нищо друго, освен да пиеш. Дим. Димов.