тъст, тъ̀стът, тъ̀ста, мн. тъ̀стове, тъ̀ста (сл. ч.), м. Баща на съпругата по отношение на съпруга ѝ, на зетя. Големият ѝ син се ожени и още на годината излезе, отиде при тъста си. К. Петканов. Тъстът му обещал две ниви зестра, за да си направи къща. Г. Караславов.
|