|
тъ̀пча. -еш, мин. св. тъ̀пках, несв., прех. 1. Натискам, мачкам с крака; газя. Нагазили в кипналите джибри — тъпчат ли, тъпчат. А. Каралийчев. || Разг. Стъпвам, ходя на едно място или в малко пространство; тъпам. Евстати гледа в бележника си, после в чичо Марин, който някак неловко и смутено тъпче около него, и изведнъж се сеща за нещо, което е забравил. А. Гуляшки. Чуваше се само как часовият вън и този, който беше горе на тавана, тъпчеха на едно място и мърмореха. Ив. Мартинов. 2. Пъхам, бутам нещо да влезе, да се събере някъде; гнета. Той развърза тютюницата, изчука лулата си и почна полека да я тъпче и да сумти. Елин Пелин. Иван не вярваше на очите си, като гледаше как Гороломов събира парите и ги тъпче в портфейла са. Йовков. 3. Прен. Карам някого насила да яде много. Час по час ме мъкнат на гости, тъпчат ме с какви не гозби. А. Каралийчев. 4. Прен. Разг. Държа в подчинение; потискам. Забравили кои сте и сте станали най-върлите душмани на своите братя, да ги тъпчете, убивате и турчите. Цани Гинчев. || Нарушавам. Тъпче заветите на своите прадеди. Тъпче законите. тъпча се страд. □ Връщам му го тъпкано (рззг.) — отмъщавам си в повече. Тъпча на едно място — не напредвам, не преуспявам.
|