тъкмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. тъкмя̀л, -а, -о, мн. тъкмèли, прич. мин. страд. тъкмя̀н, -а, -о, мн. тъкмèни, несв., прех. Диал. 1. Подреждам, приготвям нещо; глася. Пусна воловците да откъснат роена есенна трева. Залови се да тъкми ралото. А. Каралийчев. Стрижеше с овчарски ножици една козешка кожа, тъкмеше я за нова гайда. К. Петканов. 2. Прен. Възнамерявам, каня се да направя нещо; замислям, кроя. Той тъкмеше утре рано да си тръгва. Вазов. Дори и у тях в къщи стана дума за градеж — байца му тъкмеше да дигне още една стая към старата къща. Дим. Талев. 3. Възнамерявам, глася да оженя момък или мома. Полудя старо и младо подир нея. Баща ѝ, не зная за кого я тъкмеше, не я даваше. Йовков. Божура ходеше из цяло село, знаеше какво говорят за Данаила, за кого я тъкмят. Йовков. тъкмя се страд.
|