Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дуализъм
дуалист
дуалистичен
дуалистически
дубле
дублет
дубликат
дублирам
дублиране
дубльор
дубльорка
дувар
дуд
дуда
дудна
дудов
дуел
дуелирам
дуене
дует
дузина
дузпа
дук
дукат
дукато
дукеса
дуло
дулцинея
дум-дум
дума
думам
думане
думбаз
думбазин
думбазки
думица
думкам
думкане
дунавец
дунавски
дунда
дундест
дупка
дупча
дупчене
дупчест
дупчица
дурак
дух
духало
духам
духане
духач
духвам
духване
духна
духов
духовен
духовенство
духовит
духовито
духовитост
духовник
духовнически
духовно
духом
душ
душа
душевадец
душевадник
душеведец
душевен
душевно
душегубец
душен
душене
душеприказчик
душица
душичка
душка
душманин
душманка
душмански
душник
душно
дуя се

дỳло, мн. дулà, ср. (рус.). Преден отвор на цев на огнестрелно оръжие или на оръдие. Усети студеното дуло на пистолета, опрян до челото му. Йовков. Дулата на оръдията се виждаха от далечно разстояние. Картечно дуло.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.