Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дуализъм
дуалист
дуалистичен
дуалистически
дубле
дублет
дубликат
дублирам
дублиране
дубльор
дубльорка
дувар
дуд
дуда
дудна
дудов
дуел
дуелирам
дуене
дует
дузина
дузпа
дук
дукат
дукато
дукеса
дуло
дулцинея
дум-дум
дума
думам
думане
думбаз
думбазин
думбазки
думица
думкам
думкане
дунавец
дунавски
дунда
дундест
дупка
дупча
дупчене
дупчест
дупчица
дурак
дух
духало
духам
духане
духач
духвам
духване
духна
духов
духовен
духовенство
духовит
духовито
духовитост
духовник
духовнически
духовно
духом
душ
душа
душевадец
душевадник
душеведец
душевен
душевно
душегубец
душен
душене
душеприказчик
душица
душичка
душка
душманин
душманка
душмански
душник
душно
дуя се

дух, духъ̀т, духà, мн. дỳхове и духовè, дỳха (сл. ч.), м. 1. Филос. Само ед. Висш продукт на материята у човек, изразен в способността да мисли, разсъждава, съзнава; ум разум. 2. Нравствена сила, готовност за действие. Висок дух. Боен дух. || Обикн. мн. Психическо състояние на група хора в даден момент. Намерих духовете в пълно възбуждение. Величков. 3. Само ед. Основна същност на дадено явление, учение. Демократичен дух. || Склонност към нещо. Дух на отрицание. Дух на противоречие. 4. Филос. Само ед. В идеалистическата философия — основно нематериално начало на битието. 5. В религиозно-митическите представи — безплътно, свръхестествено същество. Зъл дух. Планински духове. □ В духа на (книж.) — в смисъла на. Губя присъствие на духа — губя самообладание. Духът и буквата на закона — общ и формален смисъл на закона. Запазвам присъствие на духа — запазвам самообладание. Злият дух (рел.) — дяволът. Поддържам духа на някого — не оставям някого да се обезкуражи, да се отчае. Предавам богу дух (рел.) — умирам.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.