Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дуализъм
дуалист
дуалистичен
дуалистически
дубле
дублет
дубликат
дублирам
дублиране
дубльор
дубльорка
дувар
дуд
дуда
дудна
дудов
дуел
дуелирам
дуене
дует
дузина
дузпа
дук
дукат
дукато
дукеса
дуло
дулцинея
дум-дум
дума
думам
думане
думбаз
думбазин
думбазки
думица
думкам
думкане
дунавец
дунавски
дунда
дундест
дупка
дупча
дупчене
дупчест
дупчица
дурак
дух
духало
духам
духане
духач
духвам
духване
духна
духов
духовен
духовенство
духовит
духовито
духовитост
духовник
духовнически
духовно
духом
душ
душа
душевадец
душевадник
душеведец
душевен
душевно
душегубец
душен
душене
душеприказчик
душица
душичка
душка
душманин
душманка
душмански
душник
душно
дуя се

дỳхам, -аш, несв. 1. Непрех. Обикн. 3 л. ед. За вятър, въздушна струя — движи ce, вее, подвява. Духаше лек, прохладен вятър. Йовков. Притвори вратата след себе си, че ми духа от там. Ст. Костов. 2. Прех. и непрех. Изпускам продължително въздушна струя от устата си, за да разгоря, стопля, изстудя, изгася нещо. На си хапни и ти, ама духай, да се не опариш. Влайков. Като надзърна зад колибата, видя го, че духа огъня. Ст. Загорчинов. Духам си на ръцете. 3. Непрех. Предизвиквам въздушна струя с движение на някакъв предмет. Духам с духало. Духам с ветрило. духам се страд. □ Гоня тоя, що духа (разг.) — полагам напразни усилия, стремя се към нещо непостижимо; гоня вятъра. Парен каша духа (послов.) — пострадал постъпва предпазливо. Работя за тоя, що духа (разг.) — работя без възмездие, залудо.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.