духовѝтост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Проява на духовит човек. Той се отличаваше с рядка духовитост и остроумие. 2. Обикн. мн. Остроумно казани думи или мисли. Той сам се ухили и отиде настрана, като продължи духовитостите си. Елин Пелин.