Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дуализъм
дуалист
дуалистичен
дуалистически
дубле
дублет
дубликат
дублирам
дублиране
дубльор
дубльорка
дувар
дуд
дуда
дудна
дудов
дуел
дуелирам
дуене
дует
дузина
дузпа
дук
дукат
дукато
дукеса
дуло
дулцинея
дум-дум
дума
думам
думане
думбаз
думбазин
думбазки
думица
думкам
думкане
дунавец
дунавски
дунда
дундест
дупка
дупча
дупчене
дупчест
дупчица
дурак
дух
духало
духам
духане
духач
духвам
духване
духна
духов
духовен
духовенство
духовит
духовито
духовитост
духовник
духовнически
духовно
духом
душ
душа
душевадец
душевадник
душеведец
душевен
душевно
душегубец
душен
душене
душеприказчик
душица
душичка
душка
душманин
душманка
душмански
душник
душно
дуя се

духòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до умствената дейност и съзнанието на човека; интелектуален. Духовен живот. Духовни нужди. 2. Който се отнася до религията, църквата, духовенството. Екна духовна песен в първите редове на калугериците. Вазов. Духовна семинария. Духовен глава. Духовен сан. Духовно лице. □ Духовна красота — нравствена издигнатост, нравствени качества. Духовна сила — нравствена мощ. Духовна храна — произведения с научен или художествен характер, които задоволяват стремежа на човека към културата.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.