Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дуализъм
дуалист
дуалистичен
дуалистически
дубле
дублет
дубликат
дублирам
дублиране
дубльор
дубльорка
дувар
дуд
дуда
дудна
дудов
дуел
дуелирам
дуене
дует
дузина
дузпа
дук
дукат
дукато
дукеса
дуло
дулцинея
дум-дум
дума
думам
думане
думбаз
думбазин
думбазки
думица
думкам
думкане
дунавец
дунавски
дунда
дундест
дупка
дупча
дупчене
дупчест
дупчица
дурак
дух
духало
духам
духане
духач
духвам
духване
духна
духов
духовен
духовенство
духовит
духовито
духовитост
духовник
духовнически
духовно
духом
душ
душа
душевадец
душевадник
душеведец
душевен
душевно
душегубец
душен
душене
душеприказчик
душица
душичка
душка
душманин
душманка
душмански
душник
душно
дуя се

душеприкàзчик, мн. -ци, м. (рус.). 1. Остар. Изпълнител на завещание, който е посочен от лицето, което оставя наследство. 2. Ирон. Лице, с което се споделят мисли и намерения и чиито съвети се изпълняват безусловно.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.