|
дъгà ж. 1. Геом. Част от окръжност или от друга някаква крива. 2. Разш. Крива ивица с такава форма. И често... той, разпръснал стадото си в голяма вита дъга след себе си, вървеше по някой рид и свиреше. Йовков. Две тъмни дъги се изобразиха под очите ѝ. Вазов. 3. Природно явление — разноцветен полукръг на небето, образуван от пречупване на слънчевите лъчи в дъждовните капки. Отведнъж зароси и пак блесна слънце. Скоро там се изви пълна писана дъга — чиста, ясна и близка. Елин Пелин. 4. Надлъжна дъска на бъчва, каца и др. □ Волтова дъга (физ.) — светлинна дъга между два коксови проводника, през които протича електрически ток.
|