|
дълг1, дългъ̀т, дългà, мн. дъ̀лгове, м. 1. Сума, която се дължи. Та чак когато си легне, старият намира време да си пресмята и дълговете, и приходите. Караславов. Тежки бащини дългове плащам. Елин Пелин. Правя дългове. □ Затъват (потъвам) до шия (гуша) в дългове (разг.) — задлъжнявам извънредно много.
дълг2, дългъ̀т, дългà, мн. няма, м. Нравствено изискване, което всеки човек трябва да изпълни като член на обществото. Вие изпълнихте достойно своя дълг по бойните полета. Л. Стоянов. Граждански дълг. Синовен дълг. Върховен дълг. Смятам нещо за свой дълг. □ Вменявам в дълг (книж.) — задължавам някого да извърши нещо.
|