|
дъщеря̀, зват. дъ̀ще, мн. дъщерѝ, ж. Рожба, чедо от женски пол. Смилете се агалар! — викаше злополучният баща, като прегръщаше за главата дъщеря си. Вазов. Изстина (Братой) към нея, изстина към дъщерите си, като че не бяха негови деца. Йовков. □ Тебе думам, дъще, сещай се, снахо (послов.) — казвам на близкия, за да се досети далечният, казвам със заобикалки, не направо.
\n
|