Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дъб
дъбак
дъбене
дъбилен
дъбител
дъбов
дъбрава
дъбя
дъвка
дъвкане
дъвча
дъвчене
дъга
дъговиден
дъговидно
дъгообразен
дъгообразно
дъдрене
дъдрив
дъдря
дъжд
дъжделив
дъждец
дъждобран
дъждовен
дъждовит
дъждовник
дъждовност
дъждомер
дъждоносен
дълбаене
дълбая
дълбей
дълбина
дълбок
дълбоко
дълбоко-
дълбокомислен
дълбокомислено
дълбочина
дълг
дълга
дълго
дълго-
дългобоен
дългобрад
дълговечен
дълговлакнест
дълговлас
дълговременен
дългогодишен
дългоденствие
дългокос
дългокрак
дълголетен
дълголетие
дълголик
дългометражен
дългоног
дългонос
дългоочакван
дългорък
дългосрочен
дълготраен
дълготрайност
дългоух
дължа
дължим
дължина
дълъг
дъмпинг
дънене
дънер
дънест
дъно
дъня
дървар
дърварски
дърварство
дървен
дървеница
дървеняк
дървеса
дървесен
дървесина
дървесинен
дърво
дърводелец
дърводелски
дърводелство
дърводобив
дърводобивен
дърволяк
дървообработване
дървообработка
дървопреработване
дървопреработвателен
дърворезба
дървоснабдителен
дървоснабдяване
дърдорене
дърдорко
дърдоря
държа
държа се
държава
държавен
държавица
държавник
държавнически
държавноправен
държавностопански
държало
държане
държание
държанка
държелив
дързост
дързостен
дързостно
дързък
дърлене
дърля
дърми
дърмон
дърмоня
дърпам
дърпам се
дърпане
дърт
дъртак
дъртел
дъртешки
дъртея
дъска
дъскорезен
дъскорезница
дъсчен
дъсчица
дъх
дъхав
дъхам
дъхане
дъхвам
дъхна
дъще
дъщерка
дъщеря

дървò, мн. дървèта, (поет.) дървесà и дървà, ср. 1. С мн. дървèта и (поет.) дървесà. Многогодишно растение с едро, твърдо и разклонено в горния си край стебло. Гората там е гъста, клонете на дърветата се преплитат. Йовков. Повя горнякът през полята, / залюшна дървесата / и от настръхналите клони / листа увяхнали орони. Яворов. Дървото се превива, докато е младо. Послов. Овощни дървета. Иглолистни дървета. 2. С мн. дървèта. Отсечено дърво или клон от дърво. Геньо Хаджикостов... даде две брястови дървета за подпори на сайванта. Караславов. Сиромашка гола стая... Два нечиста кревата от дъски, зле подпрени на дървета. Вазов. Ей че дърво за бой! 3. С мн. дървà. Къс от дърво, обикн. нарязано и нацепено, за горене. Отсреща се зададе мъжът ѝ Кольо с голямо дърво в ръка. Елин Пелин. Буйни пламъци обгърнаха сухите дърва и се издигнаха високо. Елин Пелин. Не туряй много дърва, Хаджийке, по-добре е, когато гозбата се вари полекичка. Каравелов. Сека дърва. Кола дърва. 4. Само ед. Дървен материал за изработване на мебели, предмети и др. От черешово дърво направихме топове. Вазов. Гравюра на дърво. Мебели от орехово дърво. 5. Прен. Недодялан, тъп, глупав, пасивен човек. Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил! Не съм като тебе дърво! Ал. Константинов. Когато мъжът ѝ е дърво и не може да ѝ съди, ти си кмет и та ще ѝ съдиш. Йовков. □ Коледно дърво — борово или елхово дърво, което се украсява с различни играчки срещу Коледа; борче, елха2. Пусто дърво! (разг.) — при укоряване на някого със закана за бой. Стоварвам върху някого кривите дърва (разг.) — стоварвам цялата вина върху някого. Търся под дърво и камък (разг.) — търся усилено навсякъде. Ще ядеш дървото (разг.) — ще те бият.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.