|
дълбòк, -а, -о, прил. 1. Който има голямо разстояние от повърхността до дъното. Противоп. плитък. Под нея се отвори малка дупка..., дълбока и празна. Елин Пелин. Дълбока река брод няма, хубава мома род няма. Нар. пес. Дълбока чиния. Дълбок сняг. || Който има определено разстояние от повърхността до дъното. Нещастният момък беше се сгромолясал... в един кладенец шестнайсет метра дълбок. Вазов. || Който прониква много надолу в нещо. Дълбоки корени. Дълбока оран. 2. Прен. Обикн. за чувства — много силен, голям, изключителен. Дълбока скръб. Дълбоко отчаяние. Дълбока почит. || Значителен, забележителен; важен, съществен. Дълбока мъдрост. Дълбок ум. Дълбок смисъл. Дълбоки причини. || Пълен, от нищо ненарушаван. Дълбока тишина. Дълбок мрак. □ Дълбок глас — топъл гръден глас. Дълбока древност (книж.) — най-отдалечена историческа епоха. Дълбок поглед (очи) — умен, изразителен поглед (очи). Дълбока провинция (разг.) — отдалечена, откъсната, глуха провинция. Дълбока старост, дълбоки старини — старост, старини повече от нормалните. Дълбок сън — сън, от който човек мъчно се събужда. Дълбок тил (воен.) — най-отдалеченото място зад фронта.
|