Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дъб
дъбак
дъбене
дъбилен
дъбител
дъбов
дъбрава
дъбя
дъвка
дъвкане
дъвча
дъвчене
дъга
дъговиден
дъговидно
дъгообразен
дъгообразно
дъдрене
дъдрив
дъдря
дъжд
дъжделив
дъждец
дъждобран
дъждовен
дъждовит
дъждовник
дъждовност
дъждомер
дъждоносен
дълбаене
дълбая
дълбей
дълбина
дълбок
дълбоко
дълбоко-
дълбокомислен
дълбокомислено
дълбочина
дълг
дълга
дълго
дълго-
дългобоен
дългобрад
дълговечен
дълговлакнест
дълговлас
дълговременен
дългогодишен
дългоденствие
дългокос
дългокрак
дълголетен
дълголетие
дълголик
дългометражен
дългоног
дългонос
дългоочакван
дългорък
дългосрочен
дълготраен
дълготрайност
дългоух
дължа
дължим
дължина
дълъг
дъмпинг
дънене
дънер
дънест
дъно
дъня
дървар
дърварски
дърварство
дървен
дървеница
дървеняк
дървеса
дървесен
дървесина
дървесинен
дърво
дърводелец
дърводелски
дърводелство
дърводобив
дърводобивен
дърволяк
дървообработване
дървообработка
дървопреработване
дървопреработвателен
дърворезба
дървоснабдителен
дървоснабдяване
дърдорене
дърдорко
дърдоря
държа
държа се
държава
държавен
държавица
държавник
държавнически
държавноправен
държавностопански
държало
държане
държание
държанка
държелив
дързост
дързостен
дързостно
дързък
дърлене
дърля
дърми
дърмон
дърмоня
дърпам
дърпам се
дърпане
дърт
дъртак
дъртел
дъртешки
дъртея
дъска
дъскорезен
дъскорезница
дъсчен
дъсчица
дъх
дъхав
дъхам
дъхане
дъхвам
дъхна
дъще
дъщерка
дъщеря

дъ̀но, мн. дънà, ср. 1. Само ед. Почвата под водна маса (море, езеро, река и пр.). Водата е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов. Морско дъно. 2. Долната повърхнина на съд, сандък или нещо вдлъбнато. Той изцеди последната капка на дъното на паницата. Вазов. Другите войници спят, свити долу, в дъното на окопа. Л. Стоянов. В огнището сега гореше буен огън, разбиваше се в черното, набито с лъскави сажди дъно на котлето. Ем. Коралов. || Задна част на потури, гащи, панталони и др. 3. Най-отдалеченото от входа или от началото място на някое пространство. Войникът..., като се загледа към дъното на улицата, посочи с ръка. Вежинов. В дъното на двора стои нова каручка с желязна обковка и с изписани ритли. Елин Пелин. □ До дъно — изцяло, напълно. От време на време той си наливаше вино и изпиваше чашата до дъно. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.