|
мрàзя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Изпитвам омраза; ненавиждам. Противоп. обичам. Но туй щат братя да видят / и кога, майко, пораснат, / като брата си ще станат: / силно да любят и мразят. Ботев. Мразя всяко ограничение на свободата. Влайков. Да знаеш ти живота как обичам! / и колко мразя / празните химери. Вапцаров. мразя се взаим. Селяните от двете села се мразеха и гледаха един на друг като на неприятели. Йовков.
|