Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
мра
мрава
мравешки
мравка
мравуняк
мравчен
мравчи
мраз
мразен
мразовит
мразоустойчив
мразоустойчивост
мразя
мрак
мракобесие
мракобесник
мракобеснически
мракобесничество
мрамор
мраморен
мрача
мрачева
мрачен
мрачина
мрачно
мрачност
мрежа
мрежа се
мрежене
мрежест
мрежов
мрежокрил
мрене
мръвка
мръдвам
мръдване
мръжделив
мръждене
мръждя
мръзла
мръзльо
мръзна
мръзнене
мръквам
мръквам се
мръкване
мръкна
мръкна се
мръкнало
мрън
мрънкам
мрънкане
мръсен
мръсник
мръсница
мръсно
мръсота
мръсотия
мрътвец
мрътвешки
мрътвило
мръщене
мръщя
мръщя се
мряна
мрянка

мръсотѝя ж. 1. Само ед. Отсъствие на чистота, нечистотия. С тая пачавра ли миеш чашите, а после правиш кафе? Ти ще измориш хората. Да прегледаме ли и тука? Страшна мръсотия навсякъде. Йовков. Но в хотела, където намерих стая, беше такава мръсотия, че предпочетох да тръгна пеш от гарата, отколкото да спя там. Ем. Станев. 2. Нещо нечисто. Не виждаш ли, че това е един обикновен некатпиран извор с лоша варовита вода, пълна с мръсотии и нечистотии от такива като тебе? Караславов. Нещо плъзгаво пълзи по тялото ми, някаква мръсотия, помия. Л. Стоянов. 3. Прен. Разг. Нещо, което предизвиква отвращение; гадост, подлост. От теб всякакви мръсотии могат да се очакват. А. Гуляшки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.