Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
мра
мрава
мравешки
мравка
мравуняк
мравчен
мравчи
мраз
мразен
мразовит
мразоустойчив
мразоустойчивост
мразя
мрак
мракобесие
мракобесник
мракобеснически
мракобесничество
мрамор
мраморен
мрача
мрачева
мрачен
мрачина
мрачно
мрачност
мрежа
мрежа се
мрежене
мрежест
мрежов
мрежокрил
мрене
мръвка
мръдвам
мръдване
мръжделив
мръждене
мръждя
мръзла
мръзльо
мръзна
мръзнене
мръквам
мръквам се
мръкване
мръкна
мръкна се
мръкнало
мрън
мрънкам
мрънкане
мръсен
мръсник
мръсница
мръсно
мръсота
мръсотия
мрътвец
мрътвешки
мрътвило
мръщене
мръщя
мръщя се
мряна
мрянка

мръснѝк, мн. -ци, м. Укор. Морално паднал, безнравствен, долен човек. Тия хора не се срамуват като лъжат! Мръсници! Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.