|
мръ̀нкам, -аш, несв. 1. Непрех. и прех. Говоря или пея неясно, неразбрано. И подкара нещо като песен. Отец Игнатий дълго време мрънка това. Елин Пелин. 2. Непрех. Мърморя против някого, оплаквам се от някого. В началото му устройваха клопки, за да го изложат пред гражданите, мрънкаха против него из целия град. Дим. Талев. 3. Непрех. За котка ‒ мъркам. Близо до огъня се бе свила котката и тихо мрънкаше със затворени очи. Дим. Талев.
|