м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
| мра
мрава
мравешки
мравка
мравуняк
мравчен
мравчи
мраз
мразен
мразовит
мразоустойчив
мразоустойчивост
мразя
мрак
мракобесие
мракобесник
мракобеснически
мракобесничество
мрамор
мраморен
мрача
мрачева
мрачен
мрачина
мрачно
мрачност
мрежа
мрежа се
мрежене
мрежест
мрежов
мрежокрил
мрене
мръвка
мръдвам
мръдване
мръжделив
мръждене
мръждя
мръзла
мръзльо
мръзна
мръзнене
мръквам
мръквам се
мръкване
мръкна
мръкна се
мръкнало
мрън
мрънкам
мрънкане
мръсен
мръсник
мръсница
мръсно
мръсота
мръсотия
мрътвец
мрътвешки
мрътвило
мръщене
мръщя
мръщя се
мряна
мрянка
|
мръ̀сен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. По който има мръсотия, нечистотия; нечист, изцапан. Станчо погледна оръфаните мръсни ръкави на ризата си и въздъхна дълбоко. Елин Пелин. Но това е друга стая ‒ широка и мръсна ‒ върху масата има чаши с недопито вино, валят се намокрени угарки сред остатъци от хляб и салам. А. Гуляшки. Мръсна риза. Мръсни чинии. 2. Прен. Който предизвиква възмущение, отвращение с неморални действия, постъпки. Воденичарят разбра още от пръв път мръсното намерение, което скриваше тая плиткоскроена измама. Вазов. Мръсна работа. || Неприличен, непристоен. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците. Елин Пелин. Кръвник те тук изглежда / ... и мръсни думи срежда. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. Тежък, мъчителен, опасен. Как мислиш, / ще ли победиш, / навъсен, мръсен, / зъл живот? Вапцаров. Той ще продължава да се мъчи тук, да се гърчи в спазмите на мръсната болест и дали ще оздравее... то е още въпрос. Л. Стоянов. 4. Диал. Блàжен.
|