м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
| мра
мрава
мравешки
мравка
мравуняк
мравчен
мравчи
мраз
мразен
мразовит
мразоустойчив
мразоустойчивост
мразя
мрак
мракобесие
мракобесник
мракобеснически
мракобесничество
мрамор
мраморен
мрача
мрачева
мрачен
мрачина
мрачно
мрачност
мрежа
мрежа се
мрежене
мрежест
мрежов
мрежокрил
мрене
мръвка
мръдвам
мръдване
мръжделив
мръждене
мръждя
мръзла
мръзльо
мръзна
мръзнене
мръквам
мръквам се
мръкване
мръкна
мръкна се
мръкнало
мрън
мрънкам
мрънкане
мръсен
мръсник
мръсница
мръсно
мръсота
мръсотия
мрътвец
мрътвешки
мрътвило
мръщене
мръщя
мръщя се
мряна
мрянка
|
мрàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е изпълнен с мрак. Стаята беше мрачна, тясна, с нисък таван. Дим. Талев. Тясна дъсчена стълба водеше в дълъг и мрачен коридор. А. Гуляшки. || Тъмен. Върху бялата земя още по-мрачно и по-тъмно изглежда ниското куршумено небе. Йовков. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци. Елин Пелин. 2. Прен. Намръщен, навъсен. На другия ден той се яви в работилницата мрачен и невесел. Елин Пелин. Тъй говореха суровите и мрачни хайдути, чиито корави сърца дори бяха трогнати. Йовков. 3. Прен. Който навява тъга, скръб. Думите на водача ми произведоха мрачно впечатление. Вазов. 4. Който изразява тъга, скръб. По мрачното му лице играеха дълбоки бръчки. Елин Пелин. || Който изразява злоба, отчаяние, безнадеждност (обикн. за поглед). В дълбочината на хлътналия му поглед светеше мрачен, зловещ пламък. Вазов. В тъги, в неволи младост минува, / кръвта се ядно в жила вълнува, / погледът мрачен, умът не види / добро ли, зло ли насреща иде. Ботев. 5. Прен. Мъчителен, тежък, непоносим. Подир толкоз мрачни и ужасни / дни на робство и на теглила / пак изгряват за нас денье ясни. П. Р. Славейков. Мрачна история.
|