м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
| мра
мрава
мравешки
мравка
мравуняк
мравчен
мравчи
мраз
мразен
мразовит
мразоустойчив
мразоустойчивост
мразя
мрак
мракобесие
мракобесник
мракобеснически
мракобесничество
мрамор
мраморен
мрача
мрачева
мрачен
мрачина
мрачно
мрачност
мрежа
мрежа се
мрежене
мрежест
мрежов
мрежокрил
мрене
мръвка
мръдвам
мръдване
мръжделив
мръждене
мръждя
мръзла
мръзльо
мръзна
мръзнене
мръквам
мръквам се
мръкване
мръкна
мръкна се
мръкнало
мрън
мрънкам
мрънкане
мръсен
мръсник
мръсница
мръсно
мръсота
мръсотия
мрътвец
мрътвешки
мрътвило
мръщене
мръщя
мръщя се
мряна
мрянка
|
мръ̀двам, -аш, несв.; мръ̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мръ̀днат, св. 1. Непрех. Мърдам веднъж или няколко пъти по веднъж. Тая навалица от турци... остана няма и неподвижна. Никой не мръдна. Величков. И стоеше тя тъй, като прикована, без да мръдне. Ц. Церковски. По лицето му не мръдваше нито един мускул. Караславов. Клоните на върбата при дядовия Славков кукуруз не мръдваха. Влайков. 2. Непрех. Разг. Тръгвам, потеглям, отивам някъде за малко. Ти постой до машината! Аз ще мръдна до пътя да разузная кое-що. А. Гуляшки. Каквото и да правим, накъдето и да мръднем, научаваше се за всичко като по телеграф. Йовков. 3. Прех. Променям положението на нещо, като го раздвижвам. И стана чудо: мина малък пламък, / детето мръдна устни загорели / и промълви полека: ‒ хлебец, мамо! Багряна. Не можеше да мръдне и лявата си ръка! И тя бе навехната. Вазов. || Разг. Променям мястото на нещо, като го отмествам. Мръдни си стола, за да мога да мина. мръдвам се, мръдна се страд. Той, дето никога не беше се мръдвал от хана, къде е отишъл? Йовков. □ Не мръдвам пръста си за нещо (разг.) ‒ не полагам никакви усилия, за да свърша определена работа. Той е мръднал (разг.) ‒ полудял е, не е на себе си.
|