|
мрàчно нареч. 1. Тъмно. Тъмно и мрачно навсякъде. Вазов. Петрински натисна бутона на лампата и зеленият абажур потъмня. В стаята стана мрачно. А. Гуляшки. 2. Прен. Намръщено, навъсено. Старецът го изгледа мрачно. Вазов. Повечето мълчат или рядко се обаждат, унесени и мрачно замислени. Йовков. 3. Прен. Неприветливо, неприятно, безрадостно. И в къщи става нерадостно, става мрачно, студено. Влайков. Как мрачно се очертаваше сега пред мене това бъдеще със своите неволи и страдания. Величков.
|