|
тèгля1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Дърпам, опъвам, изпъвам. А в това време бай Ганьо ме теглеше енергически за ръкава. Ал. Константинов. Марин се загледа в земята, замисли се и току теглеше с ръка ту едина, ту другия си мустак. Йовков. 2. За впрегатно животно, трактор и под. — карам, придвижвам някакво превозно средство; влача, мъкна. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли. Елин Пелин. Конете продължаваха да теглят каруцата, като ту забавяха хода си, ту потичваха. Дим. Ангелов. Тракторът тегли комбайна. Камионът тегли повредената кола. 3. Диал. Насочвам превозно средство или яхнат кон към определено място, в определена посока. Когато изпразни колата и тегли на хана, първата му работа беше да разпита Темелко ханджията. Йовков. Първо тегли (Марко) на Янино, двори / и си чука на Янини порти. Нар. пес. 4. Разг. Смуча, изсмуквам, всмуквам. Той теглеше с голяма страст навътре дима на цигарата си и все се смееше. Йовков. 5. Прокарвам, очертавам линия, граница и под. Четирите плуга на трактора му потъваха двайсетина сантиметра и теглеха бразди — два километра дълги. А. Каралийчев. Видиш ли оная баирчинка на изток? Тегли права линия на запад Всичката тая земя съм закупил. А. Гуляшки. 6. Прен. Вземам, получавам част от паричен влог или отпуснат кредит от банка, спестовна каса и др. Аз таквиз пари не харча В петък иди на Оряховския пазар, че си ги сложи в банката. От там ще си теглиш по малко и ще ги харчиш. А. Каралийчев. 7. Прен. Само 3 л. ед., обикн. в съчет. с лично местоим. ме, те, го и пр. — привлича ме, влече ме. Но чуйш ли как пее гората? / Чуйш ли как плачат сиромаси? / За тоз глас ми копней душата / и там тегли сърце ранено. Ботев. Че постой още в София. — Тегли ме към нас, како Доне. Тука ми е чуждо. Вазов. Смъртта го теглеше насам. Смъртта си търсеше той. Дим. Талев. Теглеше го навън от селото, сред есенната красота на полето. Г. Караславов. 8. Премервам, измервам теглото, тежестта на нещо. Сега тяхната работа беше само да посрещат и изпращат пътниците, да прехвърлят и да теглят стоките. Йовков. И Киро мереше, теглеше и сръчно подхвърляше покупките. Г. Райчев. тегля се страд. □ Тегля жребие (разг.) — определям чрез жребие. Тегля заключение — правя заключение, заключавам. Тегля каиша (диал.) — страдам. Тегля куршума, ножа (на някого) — застрелвам (заколвам) някого.
тèгля2, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Страдам, измъчвам се, патя. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! / Ожесточен, пощада му не рачех — / „да тегли“ — думах с яд. П. Р. Славейков. Запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, / как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом дечица. Ботев. Да си вървя, Тинке, че замръкнах. Гледай хубаво майка си, че поне тя, клетата, на стари години да не тегли. А. Каменова.
|