темену̀жен, -жна, -жно, мн. -жни, и -а, -о, прил. 1. Който има дъх на теменужка. Мълчахме — та нима е говор нужен / на светещи от щастие лица — / на слънчов луч, на мирис теменужен, / на влюбени сърца? Вазов. Далечен / теменужен дъх / се носеше в небето ясно. Вапцаров. 2. Който има цвят на теменужка; виолетов, лилав. Колко хубаво е това теменужно небе. П. Ю. Тодоров. Проводих го (стихотворението) в едно пликче. Вътре подплатено с тънка теменужена книжка. А. Каралийчев. Из дола все още се виждаше студена, теменужена сянка. Ем. Станев.
|