тèгна, -еш, мин. св. -ах, несв. 1. Под влияние на теглото си вися тежко, натежавам. По моите безлисти клони / не тегне грозд, не тегне плод. Лилиев. На малки вили приличат къщите в Грозден, наредени покрай правите улици, потънали в градини. Гроздови свесла тегнат под стрехите. А. Каралийчев. || Обр. Тегнат сиви небесата / над задрямалия град. Смирненски. || Натежавам от умора, болка и под. Главата тегне изнурена, / в гърдите нито капка мощ. Яворов. До късно беше чела и сега клепките ѝ тегнеха за сън. А. Гуляшки. 2. Прен. Измъчва ме, тежи ми. Един камък само тегне на сърцето ми: мене ми е тежко само да оставя бедната си майка. Каравелов. Ех, то аз съм си научена, мен работата ми не тегне, ами ме е срам от хората. Влайков. 3. Диал. Тежа, имам тежест, тегло. Товарът много тегне.
|