тенекѝен, -а, -о, прил. Който е направен от тенекия; тенекен. Ханджийката драсна кибрит и запали газева тенекиена ламбичка. Вазов. Чичо Митуш махна цедилката, гребна мляко с едно тенекиено канче и го подаде на Митко. Йовков. Дадоха му една първобитни тенекиена лъжица и топъл чер хляб. А. Каралийчев. Той запали малката тенекиена печка. Ем. Станев.
|